Обща характеристика на предучилищната възраст

С началото на четвъртата година поведението на децата се променя. Ако за ранната възраст най-типичното поведение е манипулирането с материалните предмети и усвояването на тяхното социално предназначение /функции/, то за предучилищната възраст най-типично става възпроизвеждането в своето поведение на поведението, типично за отношенията между хората /социалното поведение, т.е. съревнование чрез сътрудничество/ върху основата на усвоеното в предходния период манипулиране с материалните предмети в съответствие с тяхната функция.

Към 4-годишна възраст силно намалява страхът и предпазливостта от непознати възрастни хора.

Възпроизвеждането на социалното поведение на възрастните хора очевидно не може да стане в съответствие с неговите реални показатели /големини/, поради което децата го възпроизвеждат, знаейки /те вече имат съзнание/ че тяхното поведение не е самото социално поведение, а негов модел /образ, копие/. Т.е. възпроизвеждането на социалното поведение става чрез игра. Затова играта с други деца се смята за най-типичното поведение в предучилищна възраст. В процеса на играта децата наблюдават и си изграждат образи за структурни и функционални качества на материалните предмети, които са неизвестни за тях.

Появата на новото психично качество “съзнание” към началото на четвъртата година дава възможност поведението на детето да не се изгражда единствено от наличието или отсъствието на определени обекти от околната среда, а и от наличието или отсъствието на тези предмети в миналото, и то с увеличаващи се с възрастта интервали от време. Това означава, че детето вече може да управлява поведението си върху основата на психичните образи, съществуващи в неговата психика, т.е. може да управлява поведението си само.

Това ново качество първоначално е необичайно за детето, и то се стреми да го изследва и експериментира с него. Това се изразява с емоцията /претенцията/ “Аз сам!”, която е насочена към самостоятелно изграждане на поведението, а не към осъществяване на поведение, предложено от други хора.

Този факт дава основание на много психолози да определят края на ранната възраст и началото на предучилищната възраст като краткотраен период на “криза”, когато детето става по-затворено в себе си и по-малко възприемчиво към сътрудничество с околните хора.

В поведението на детето появата на съзнанието предизвиква някои сходни моменти, които се означават с понятието “негативизъм”, т.е. противодействие на възрастния. Негативизмът се описва със следните “черти” на поведението.

1. “Своенравност /своеволие/”. Същността на своенравността е демонстрация пред другите хора на наличие на съзнание чрез демонстрация на самостоятелно изградено поведение. Своенравността е насочена срещу зависимостта на детето от други хора. Изразява се с изречението “Аз сам!” /т.е. детето предпочита самостоятелно да си изгради определени компоненти на поведението/.

2. “Опърничавост”. Това е поведение, насочено срещу предложенията на възрастните. Детето отказва да направи нещо /даже и това нещо да му е приятно/ единствено поради факта, че възрастен човек му е предложил да го направи. Т.е. негативизмът е социална емоция, причиняваща поведение, насочено срещу сътрудничество с възрастния.

3. “Инат". Инатът се изразява в това, че детето настоява да направи нещо не защото силно го желае, а защото поради една или друга причина е поискало самостоятелно това нещо в определен момент. Същността на ината е в това, че детето желае околните да го приемат като самостоятелна личност /която има право на самостоятелни решения, т.е. има съзнание/.

4. “Стремеж към деспотизъм”. Това е социална емоция /образ на познавателния интерес/, изразяваща се в желание на детето да оказва въздействие върху /да ръководи/ поведението на околните хора. То експериментира с възможността околните хора да правят това, което то иска. Например, “мама няма да излиза никъде, а ще стои тук”[1].

Промените в психиката са доста мащабни и детето на 3-годишна възраст силно се различава от детето на 6-годишна възраст по обема и равнището на знанията и поведението, които усвоява. Затова педагозите са възприели практиката колективното обучение и възпитание на децата от предучилищна възраст да става като групите се съставят от деца на една и съща възраст.

Предучилищната възраст обаче е доста дълъг период от време - тя продължава 3-4 години. Тя е близо два пъти по-продължителна от ранната възраст, и близо 4 пъти по-продължителна от младенческата възраст.

Поради тази причина обикновено предучилищната възраст се разделя на три подпериода:

1. 4-годишна възраст;

2. 5-годишна възраст;

3. 6-7-годишна възраст.